понеделник, 2 юни 2014 г.

Записки от окупацията на Киев



Събитията в Украйна имат нееднаква трактовка от политици, политолози, социолози, международници, дипломати, бизнесмени, учени, икономисти и т.н. Само, че в българските средства за масова информация или по-точно за масова дезинформация се представя само едната гледна точка – тази на САЩ и на присъдружните им западноевропейски държави. Няма я гледната точка на Русия, руснаците. Тази страна само е обвинявана. Но тъй като повечето български медии по същество са чужди медии, силно зависими от чужда собственост, финанси и политика от чужбина, политически слугинаж,  гледната точка на Русия не се представя. Най-лошото в случая е, че се създава грешна представа за доминиращите позиции на повечето украинци, а се защитават и отстояват явно или в скрита форма позициите на майданските неофашисти-бендеровци. 
            Много силно впечатление ми направи една публикация от Украйна. Ето в съкращение нейният текст, разкриващ позицията на един руски патриот, жител на столицата на Украйна – Киев.


              За освобождаването на Киев. Записки от окупацията
                                          (К освобождению Киева. Заметки из оккупации)

                                                Автор: Иван Печерников

                Подзаглавие: „Фашизмът и неговата отвратитителна разновидност ,
                                           украинският нацизъм  е духовна болест“

            Това, което ми се иска да кажа, е само скромен опит на обикновения  киевчанин да изкаже своето мнение за по-нататъшната съдба на моя град.
            Признавам си, аз никога не съм обичал историята за трите народа-братя. Светият равноапостолен  княз Владимир покръстил в Днепър не три народа, а един. Защото, без да се гледа на превратността на историческата съдба  на разните части на Руския свят, без да се отчита увлечението по „теорията на братството“ и последствията от това заблуждение, руснаците, украинците и белорусите както и преди са един народ. Една Историческа Личност, едно Същество.
        Но в нашия случай с историята за братските народи може да се използва притчата за двамата родни братя, единият от които тежко заболял. Тази болест се развивала отдавна в неговия организъм, повече от две десетилетия, а сега рязко се изострила. Умът на болния се размътил, той никого не познава, с ненавист и злоба се нахвърля на своя брат. Виждат се уродливите, плашещи негови действия, които той възприема за истински живот. Да отбележим, че двамата братя са кръстени, че и двамата са православни християни. 
            Здравият от двамата братя, гледайки как неговият обезумял брат започва да се гърчи и да се пени, навярно, може да се държи различно. Може, например, да каже: „Тази болест е резултат от неговите грешки, грехове и престъпления. Докато той не се разкае, не разбере, че сам е виновен за своите мъки, сам не се избави от пагубните заблуждения, аз не мога да му протегна ръка“. Да отбележим важното: в града, където живеели братята, имало много болни. Те завладели властта в този град и ден след ден давали на заболелия брат упойваща отрова, към която той привикнал и сам да се откъсне от отровното вещество вече не може, понеже той не се считал за болен. … Налудничавият се нуждае от излекуване! И той трябва да бъде лекуван търпеливо, продължително, ако, разбира се, има у нас решимост да не се отказваме от братството.
             На мене често ми се случва да чувам: нека Киев, отдал се на нацистите и помрачен от бандеровския бяс, се защитава и освобождава от бандитската власт сам. Да и цялата Малорусия, докато не вкуси от мъката, не обеднее, не изпита ужаса на уличния терор, не поумнее.Аз не мога така да разсъждавам, но сега искам да кажа друго.
Фашизмът и неговата отвратителна разновидност украинският нацизъм, е болест. Духовна болест. В душата на заразения човек стават страшни замени. Злото и безобразното се приема за добро. Чистото и свещеното се прогонва, осмива, унищожава. Собствено вече заболелият човек вече не е напълно човек, но въплатен бяс, готов да измъчва другите и да получава наслада от техните страдания.
            Ако си спомним, че развитието и разпространението на тази болест всемерно е подпомагано от старите и силни противници на Русия, че отхранената от тях Украйна е продукт на многогодишната борба на враговете на Русия (и врага на човешкия род) за унищожаването на Руската цивилизация, то ще стане ясно, от какъв тежък недъг е поразен Киев, поразена е Малорусия.
            Аз няма да питам, колко още измъчени на майдана и тайно изгорени в киевския крематориум ще са потребни за това, че да настъпи очакваното вразумяване на полуделите, аз само ще кажа това, че, живеейки в Киев, не за първа година наблюдавам, как безпрепятствено се развива болестта на русофобията и прогресира „украинското помрачняване“. И съм уверен: Болните киевчани, докато те са заразени от тази болест, никога няма да кажат: „Ние сгрешихме, руснаците са наши братя“. И в конвулсия те ще винят за всичко Путин, „Руската империя“, „бандата на Янукович“. И знаете ли защо? Да, защото, ще се повторя, те са безумни. И това безумие ежедневно се поддържа от потоците лъжи, течащи от всички пролуки в техните души, - престъпната телевизия, обезобразената училищна програма, постоянното инфектиране а хората от мерзавците-политици, „учени“ и „политолози“. И ако не откъснат помрачените от отровния източник, ако не освободят Киев от фашистите и бандитите, завзели властта, ако не очистят местността, заразеният може въобще да не оздравее. Аз говоря за особеностите на болестта, която познавам добре, тъй като имам пред мен множество горчиви примери.
            Кое е по-добре: Киев и Малорусия, постепенно, не така както ни се иска (може и години) бързо, да бъдат освободени, но да оздравяват или те бързо и неотвратимо, сред черния дим на горящите гуми и мъртвите по тротоарите да загинат в безумие.
            И още за моя Киев. Сега няма недостиг от предполагаеми проекти за бъдещото устройство на Украйна. Случва ни се да срещаме и проекти за постигане на руското щастие и без Киев. Моля, изпадна града в бандеровщина, така нека сега със своите „галицийци“ и да пропада. Но, първо, не всички в Киев са така безнадеждни, А, второ … Колко години до загуба на смисъла изтъркваме думите „Киев – майка на руските градове“. Но нали това е истина. Киев е действителното начало, сърцето на Русия! И ако това не само словесен израз, то руската душа не може да не страда за своята майка, отровена от безумците …
            За тези, които искрено ни считат нас, живеещите от двете страни на границите от 1991 г. за един народ, Киев – това не е само географски пункт. Това е част от нашата обща родина, завладяна сега от фашистите. А, следователно, трябва да става дума за освобождение на родината от американо-нацистката окупация, за нова победа над възраждащия се фашизъм. И това е нещо повече от геополитика. Тук става дума за дълг пред руския народ, неговото минало и бъдеще.
            Заклетите врагове на Русия, като Бжежински, някога разбрали – без Малорусия, без Киев Руският свят като цивилизация не ще се издигне в пълен ръст. И поради това няма никакъв „прагматичен смисъл“ от това да се чака, докато киевчаните достигнат до потребността да вземат в ръка автоматите, а през същото това време нови стотици хиляди млади хора, възможно – бъдещето на руския народ, да бъдат тровени от фашистката пропаганда и да изпадат в духовна гибел.
            Безусловно, много от това, което се случва, ние сме си го заслужили. Със своя безполезен живот, със своето невежество и празно провинциално високомерие. Ние всички сме виновни за това, че в живата тъкан на руския народен живот, в неговата най-стара часг, в Поднепровието, е проникнала дяволската отрова на нацизма. Но сега какво да правим? Да наблюдаваме как тя изяжда душите на хората и те осатанявайки се започват да убиват? Или все пак да си спомним за великата мисия на Руския свят и Руската цивилизация? За мисията, която може да изпълни само Русия – възстановена, силна, обединена! Да си спомним незабавно, без да отлагаме за утре! А тази мисия е да бъдем опора на нравстевността, семейството, здравите човешки отношения, родовата и историческата памет, опора на Христовата истина на Земята. Само Руският свят е способен да противостои на разрушителната, извратената, сатанинската по своята същност западна цивилизация, цел на която е – световна финансова и духовна хегемония. И само новата обединена и обновена Русия може да стане този ковчег, който ще спаси и руския народ, и другите народи, нежелаещи поробване и гибел.
            Пред величието и отговорността на подобна мисия, разкриваща  световно-историческата роля на Русия, бледнее значението на търсенето на „идеалната легитимност“. Някой ще попита: а заслужава ли нашият Киев – изгазен, замърсен, в много отношения паднал – освобождение. Мисля си, заслужил е. Нали руският народ – това не е само населението на Руската федерация. Руският народ съществува във вечността. В него се включват и живелите по-рано Антоний Печерский, Серафим Саровский, Суворов, Пушкин, Рахманинов, и тези, които ще живеят, на които е съдено да се родят от сега живеещите руски хора. Ето така, заради трудещите се  и молещите се в миналото, заради спасението на бъдещите поколения и заради сегашните потъпкани, но достойни за жалост поколения Киев заслужава освобождение. Украинският нацизъм, ежеминутно оскърбяващ всичко руско на киевска земя, трябва да бъде смачкан.  
            Аз не се наемам да размишлявам за формите на бъдещото освобождение. Моята скромна задача е да напомня: без лечение на болния е невъзможно неговото оздравяване. А условията за оздравяване трябва да се създават. Вярвам, че предстои и окончателният съд над украинския фашизъм, и съдът над престъпниците, олицетворяващи сегашният киевски режим, и прекратяването на дейността на нацистката пропаганда в Украйна, и забраната на фашистките организации. Както сега казват, ще има украински Нюрнберг. Не знам, колко време това ще отнеме. Денацификацията е процес. И дебандеризацията – също.  
            Сега е прието много да се разсъждава за „легитимното“ и „нелигитимното“. Но съвестта подсказва: там, където става дума за спасяването от фашизма, легитимността вече присъства. И ако нея не я признават Аштън и Нюланд, то тя е законна пред Бога…. Вярвам, че победата ще бъде за Русия. А следователно и за Новорусия, и за Малорусия. Доколкото ние сме един народ. Една историческа личност, едно Същество. А следователно победата ще бъде и за Киев – не този, временно окупирания, какъвто го виждаме сега, но този свят и вечен град, какъвто той ще остане за руския дух.

ИзточникФонд стратегической культуры, 17.05.2014 г.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар