Провалът на българските националисти на евроизборите

ПРОВАЛЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ НА ЕВРОИЗБОРИТЕ

                                                                                                                  автор: Анко Иванов

В България, в една или друга степен, политическите партии, поне на думи, се обявявят за български, национални, националистически или патриотични. Има няколко партии, които се самообявяват за националистически - ВМРО, Атака, БНП, НФСБ. Друг въпрос е дали те са чисто националистически или политическите им програми и действия са своебразен тюрлю гювеч. Твърде често в тяхната политическа линия  доминират не националните интереси, а личностни или местнически такива.  Истинските националистически и патриотични партии на първо място поставят националните интереси, тяхното изразяване, разясняване, прокарване чрез политически програми, политически действия, споразумения и т.н.

Критерии за истинския национализъм и патриотизъм на политическите партии е поставянето на българския национален интерес над чуждите интереси, над местните интереси и над личностните изяви и амбиции на политическите си лидери.  В съвременния свят трябва да се използва и критерия за приоритетът на българските пред общоевропейските и глобалните интереси.

 

В сегашната международна обстановка най-често глобалните интереси се разглеждат като синоним на интересите на глобалната сила - САЩ. Поставянето на интересите на САЩ над собствените национални български интереси в никакав случай не може да се разглежда като висша проява на българския патриотизъм и национализъм. Подобен е случаят с т.нар. общоевропейски ценности. В момента върви тихомълком един пълзящ процес на принизяване на ролята на отделните държави, членуващи в Европейския съюз и доминиране на икономическите интереси на две от големите държави - Германия и Франция. А това се обявява за общоевропейска ценност. Стои гланият въпрос - какъв да е ЕС - федерална държава със силна централна власт (т.е. европейски съединени щати, ЕСЩ) или конфедерално образувание (т.е. съюз на равноправни нации с общо координирани съвместни действия по главни въпроси). Досега Барозу и Меркел водят ЕС към преобразуването на ЕС в ЕСЩ. В току-що преминалите избори за Европейски парламент нито една от българските политически партии не зае ясна позиция по този кардинален въпрос. Но това, което най-силно поразява е мълчанието на т.нар. националистически партии. И няма защо те да се чудят защо българите пасуваха на изборите. До широката българска общесгвеност не достигна този главен проблем за решаване пред ЕС и гласоподавателите не знаеха за какво и за кого да гласуват.

В България имаше и има всички условия и предпоставки за силен националистически вот. Но той не се реализира поради много  причини. Една от най-съществените от тях е принизяване на българските национални интереси пред глобалните световни и общоеврепоейските регионални интереси, както и принизяване на българските национални интереси пред местните такива, пред личностните интереси на лидерите на националистическите и патриотичните партии.

Най-далече от националните интериси на България стои Националният фронт за спасението на България. Тази политическа партия бе създадена от собствениците на бургаската телевизия СКАТ. Нейните ръководители поставят местните интереси пред националните. Най-красноречив пример за това са участието им в провалянето на петролопровода Бургас-Александурполис, проектът за който бе в български и гръцки (православнохристиянски) национален интерес и против националните интереси на Турция (ислямистки). Втори подобен пример е отношението към АЕЦ "Белене". НФСБ се обяви против проекта и изцяло застана на позициите на ГЕРБ. Атака и ВМРО правилно оцениха националното значение на АЕЦ "Белене" и Атака влезе в парламента. НФСБ за малко не успя. Ако НФСБ бе подкрепил изграждането на АЕЦ "Белене", щеше да стане парламентарна партия. По същество с отрицателното отношение на НФСБ към проекта Белене те застанаха на страната на Турция за изграждането на турски АЕЦ по руски технологии. Вместо България да изнася електричество за Турция и да печели, то Турция ще си произвежда електричество, а България няма да печели. Подобна е позицията на Валери Симеонво и НФСБ и по другия голям национален проект - "Южен поток". Забелязва се тенденция към русофобия у Симеонов. Но по-важното е дали той наистина е българофил. Южен поток е само в интерес на България за нейното по-нататъшно икономическо и социално развитие. Той е не само българо-руски, но и общ южноевропейски проект. Русофобията ни доведе до това Русия да ни наложи висока цена на газа. Сега, когато ни се предлага средноевропейска цена, НФСБ се обявява против. Русия, като и при нефта, ще намери своето решение. само че то не ще бъде от полза на България, а най-вероятно отново ще обслужва Турция и Гърция или пък Румъния. Прави впечатление, че и при трите големи инфраструктурни, полезни за България проекти, позицията на НФСБ почти напълно съвпадна с тази на глобалните интереси на САЩ. И САЩ, както и НФСБ, бяха и са против тези полезни за България проекти.  

Неправилен е и подхода на българските националисти за поставянето на личностния интерес на лидерите на националистическите формации над българските национални интереси. В национален интерес е в Народното събрание да има силна националистическа формация. Но лидерите Волен Сидеров, Валери Симеонов, Каракачанов не могат да се понасят един друг. В публичното пространство върви неописуемо озлобена личностна конфронтация между Сидеров и Симеонов. Битката им един срещу друг води само до дискредитиране на националистическите и патриотичните движения в България. Вместо коалиране има конфронтиране. НФСБ нищо не спечели с коалирането си със Слави Бинев и отказа от коалиране с ВМРО. ВМРО изпрати депутат в Европейския парламент, а на Симеонов и Енчев, на Сидеров им остана само да си ближат раните и да злобеят един срещу друг.

 

В скрита форма има и подценяване на българския национален интерес чрез липсата на желание за стабилизиране на политическата и икономическата обстановка в страната. В съвременна Европа никоя националистическа партия не може самостоятелно да решава главните национални въпроси. Озлоблението срещу другите политически партии не е в интерес на националистическите партии, не е в интерес на българското развитие. Използвайки своите средства за масова информация (вестници и телевизии) Атака и НФСБ започнаха една политическа борба срещу всички други пратии на основата на байганювския принцип - "всички са маскари".  Атаката трябва да се предприема само, когато се атакува конкертна отделна политика, а не самата друга партия, нейните членове и лидери. Нещо повече, не бива да се прекрачват определени морални принципи и граници. Ето един елементарен пример. Бойко Борисов по егоистични и тясно партийни интереси, съответстващи на неговото равнище на интелектуалност, остро атакува съпругата на Станишев - Моника. И веднага към тази атака се присъединява Велизар Енчев от НФСБ чрез екрана на СКАТ. Моника може да е всякаква в бизнеса и в отношенията си с определени хора. Но Моника притежава нещо високопатриотично и национално значимо качество. Тя е майка на 4 българчета, които не е изоставила, а самостоятелно отглежда и възпитава. Национално значима позиция е да бъдат подкрепяни всички българки, които раждат деца и особено тези, които раждат повече от две деца. В момента няма по-значим национален проблем на България от спасяването на българската народност. Ако Станишев провежда някаква антинародна, антибългарска политика, той трябва да бъде атакуван от принципни политически позиции, а не задкулисно чрез неговата жена, майката на четири българчета. 

 

Българските националисти да не се изненадват от провала си на евроизборите. Националистите от Франция и Великобритания победиха, защото пред тях и пред избирателите те поставиха главния проблем - съхраняването на френската и на английската национална идентичност в условията на Европейския съюз.   А българските националсити само си правят личностни и местнически сметки без кръчмаря - българския народ.

 

17.06.2014 г.