Порои, наводнения и политика

Порои, наводнения и политика

 

автор: Анко Иванов

 

Вчера вечерта в района на Варна паднаха проливни дъждове, които доведоха да наводнение в квартал Аспарухово с множество човешки жертви и материални разрушения. Настана бедствие за множество хора. А при бедствие първи на помощ на бедстващите и пострадалите хора са призвани да се притекат местните органи на властта – кметствата, общините и след това и държавата. Най-лошото бе, че бедствието настъпва вечерта и през нощта. Това пречи на властите да действат по най-точния, бързия и оперативния начин. Първите публични изявления за бедствието са на кмета на Варна г-н Портних. Той още преди да е видял на светло пълната картина на нещастието започна с нихилистичен тон да твърди, че „няма държава” и прехвърля отговорността за щетите и неефктивната помощ на бедстващото население върху държавните органи. Направено бе изявление, че това е невиждано и никога не случвало се във Варна бедствие, дължащо се изключително на голямото количество валежи от дъжд за кратко време. По-късно подобно твърдение направи и Цветлин Йовчев – зам. Председател на Министерския съвет. Ако за Йовчев е допустимо да не знае всички „особености на местността” във всички 264 общини в страната, това е недопустимо за кмета на Варна.

 

Каква е истината? Истината е, че кметът на Варна не познава природната среда, в която живеят варненци, не познава историята на собствения си град. Наводненията след проливни дъждове са присъща част на природната среда в община Варна. Нещо повече за района на Варна са присъщи проливните дъждове. На Варна принадлежат рекордните количества на падналите валежи. Най-валежните месеци във Варна са юни, ноември и декември, но поройните валежи са най-характерни за летните месеци юни и август. Районът на община Варна е известен с максимални валежи от дъжд за малко време. През 1899 г. на 23 август във Варна при Евксиноград пада проливен дъжд. За 30 мин. падат 67.50 мм. Изключително големи денонощни валежи има във Варна през 1951 г. на 20 август, когато за 60 минути падат 98.40 мм. Проливният дъжд завалява вечерта и за едно денонощие има сума при Санаториума 342 мм, в самия град Варна 258 мм, а в съседство в долината на река Батова 222 мм. От Франгенското плато потичат обилни ручеи с вода. Самата река Франгенска прелива и наводнява големи райони на Варна, нанесени са големи материални щети.

            Варна е община, населяваща земи, които са части от крайбрежието на Черно море, Варненското езеро, както и каналът който ги свързва. В територията на общината са и части от Франгенското плато и предимно неговите стръмни южни и източни склонове, както и части от Авренското плато с неговите стръмни северни склонове. Ако кметът Портних бе прочел само географската справка за Авренското плато, в чието подножие се намира квартал Аспарухово би знаел, че това е район с потенциална заплаха от наводнение и бедствие. Ето какво пише в Уикипедия: „Северната област на Авренското (Момино плато) се огражда от южните брегове на Варненското езеро и платовидната централна област. Тя е силно разчленена от реките Белевска (Гебеджанска), Константиновска, Звездица (Енева), Свинска (Домус дере) и техните притоци. През лятото реките почти пресъхват, но след поройни дъждове те прииждат с голяма сила и се вдълбават много лесно в лесноразрушимите еоценски и миоценски седименти.” Тук само може да се добави, че на съвсем малко разстояние от билните части на Авренското плато до морето има денивелация от около 200 м. Има няколко дерета. При проливен дъжд водата много бързо се стича по наклона на земната повърхност в деретата и се образува буен речен отток. Тази вода няма достатъчно време, както е при равна повърхност, да попива в земните пластове. Неблагоприятно е и обстоятелството, че от дъждовете в предишните дни почвата е обилно напоена с вода и не може да поема повече влага. Правилно варненският експерт Колев е изчислил, че при валежни количества от 35 мм на кв.м през дерето преминават около 140 млн. л. вода. Проблемът защо го е изчислил след бедствието, а не предварително и предложил да се вземат мерки от общината.   

            Политика при бедствия и аварии трябва да има, а не само да има служби на общините и управление на МВР. В тази политика главното е не борбата с последствията, а превенцията. В България е всеобща практика населените места да са край реки и дерета, понеже там има вода. Но тази практика крие и рисковете за бедствия при поройни валежи. Това особено се отнася за терените, разположени непосредствено до водното течение. Най-често това са т.нар. заливни речни тераси. Това са равни площадки край реката, които при проливни валежи са заливани от високите води. За съжаление в почти всички български градове и села тези заливни тераси са застроени и много често са застроени от незаконни строежи, предимно на български роми (например Ихтиман). При проливен дъжд и високо ниво на водата те стават допълнителен фактор за увеличаване мащаба на бедствието. Множеството бедствия не са научили местните власти и жителите да предприемат предпазни действия: почистване на речните корита и дерета, изграждане на крайречни диги (както е край река Дунав), но и предпазни хидротехнически съоръжения съобразено с конкретните условия на местното градоустройство.

            Подобно наводнение след проливен валеж има в Плевен през 1957 г. След това местните власти изграждат цялостна предпазна мрежа от съоръжения. Тя включва два микроязовира на река Тученица, което да поемата част от дъждовните води, които в противен случай биха преминали през града, канализиране на реката през градската територия и изграждането на отводнителен канал за склоновия отток по южния склон на реката, така че дъждовните води да не влизат в коритото на реката в града, а да се отвеждат извън него. Варна е известна с максималните поройни валежи за цялата страна. Но след пороите и наводненията от 1891 и 1951 г. никой не си мръдва пръста  да изгради някаква предпазна система за града, подобна на тази от  Плевен. Това е роля на местната власт. А местните власти във Варна се грижеха през годините за туризма и собственото си благополучие.

            Въпрос на политика е местните власти да се преборят с незаконното строителство край реките и деретата, край морски бряг. Съобразяването с изборите, разчитането на гласовете на ромите и други групи, незаконно изграждащщи различни обекти  е грешна политика. Всички местни органи, не само във Варненската община, трябва да въведат забрана за строителство в най-застрашените терени край реките. Благоустройството на територията трябва да бъде не само и толкова с оглед красотата на обектите и тяхното вписване в архитектурната среда, а преди всичко с оглед на природните опасности, застрашаващи живота и сигурността, имуществото на държавата, общините и на гражданите. Политиката не е прехвърляне на отговорности. Отговорностите на държавата са общонационални, са за законодателството и правилата, а тяхното спазване е на общините, на техните архитекти, служби, кметове. Отговорностите не трябва да зависят от това кой от коя партия е. Нещастието изисква превантивни действия в бъдеще от всички, на всички йерархични равнища на управление на територията. Започнатата от Портних война е политическа и се отразява негативно на единството в действията на институциите. Само при единство в действията може бързо да се отстранят негативните последствия и да се започне превантивна дейност за намаляване на риска от бъдещи природни бедствия.