Грешките на Станишев

Грешките на Станишев

Автор: Анко Иванов

Човешко е да се греши. Грешат дори гениите. На някои грешките им се виждат отдалече, а на други като на лекарите са скрити под земята. Грешките на политиците са пред лицето на нацията и се виждат от всички. За да се оценят действията на политиците най-често се слагат предварително съответните партийни или групови очила и оценката е пречупена през призмата на личната симпатия, антипатия, обида или пък преклонение. Когато се прави оценка на цялостната дейност, отделните грешки са само елемент от цялостната оценка, а не самите те са цялата оценка. Подобна подмяна на оценката на действията на Станишев се наблюдава през цялата му политическа кариера. Преувеличаването на грешките и подценяването на постиженията е обща човека слабост, но в случая те се използват от политическите опоненти на Станишев като оръжие. Действителните и мнимите грешки често се преплитат. Особено активни в „критиките“ към Станишев са неговите политически опоненти от другите партии и удобните и верните им журналисти в средствата за масова дезинформация.

Безспорно е, че в момента Станишев е единственият български политик с международно признание. След Георги Димитров, няма друг български политик, който да има международно признание в Европа. Значим е и международния успех на Ирина Бокова, която успя да се наложи в ЮНЕСКО. Станишев влезе в голямата политика неподготвен, без необходимият политически, организационен и житейски опит. Но това не е негова грешка, а грешка на Първанов, по неговото лично самопризнание, но и на делегатите на Конгреса на БСП, които не намериха кураж да се противопоставят на грешното решение на Първанов. Дори Гестапото гласува за Станишев, а сега иска неговата оставка. Станишев имаше и има голям интелектуален потeнциал, дълбоки знания и широка и богата култура. Но в голямата политика те не са достатъчни, те са само необходимо условиe.

Първите стъпки на Станишев като ръководител на БСП, съвсем естествено за неговата неподготвеност, бяха под диктовката на Първанов и опора на хората, свързани с Първанов и линията на Луканов. С набирането на опит, постепенно Станишев, като личност с по-висок интелектуален потенциал, започна да разбира, че лидерският пост в БСП не е само послушание на Първанов, а и възможност за самостоятелни действия. Този процес не бе еднократен, а продължи доста дълго време. След 2005 г. по същество Станишев започна да ръководи по-самостоятелно и да привлича в ръководството нови хора, освен хората на Първанов и Добрев. Независимо от оплюването на тройната коалиция, ръководена от Станишев, това бе един успешен период в неговата политическа дейност. Тези резултати на правителството на тройната коалиция не бяха оценени в България, но бяха добре оценени в Европа и съвсем естествено младият лидер на БСП получи международно признание и международна отговорност. Станишев води дълга и трудна битка срещу олигархическото управление на Борисов и герберастите, независимо от подмолните връзки на Борисов с Първанов и Румен Петков. На Станишев е преди всичко заслугата да се проведе успешно първият национален референдум за строителството на АЕЦ „Белене“. В навечерието на изборите през 2013 година Станишев започна един труден процес на промяна в кадровия състав на депутатите. Вежливо и тактично бяха извадени от листите Пирински, Румен Овчаров, Румен Петков, Близнашки, Масларова, Божинов, Петър Димитров. Но Станишев не можа или му попречиха да извади от състава и други лица.   

В работата си като ръководител на БСП Станишев допусна няколко грешки, които се отнасят до следното:

Първо.  Той наследи от Първанов и продължи да прокарва политическата линия на движение на БСП в дясна посока. Идеологът на това движение бе Георги Първанов, който още преди 15-20 години превърна процеса на социал-демократизиране на БСП до социал-либерализъм. Провеждането на неолибералната икономическа политика в глобален мащаб доведе до световната криза. Получи се така, че Първанов направи от лявата БСП с членската маса и привържениците със социалистическа и лява ориентация, а провежданата политика на двете правителства на БСП да провеждат неолиберална по своята същност политика. Станишев бе подложен на огромен натиск: от една страна вътрешен (Първанов, Калфин и компания), от Велчев и Василев от НДСВ, от ДПС и лично от Ахмед Доган и неговите олигархически кръгове и от друга страна от доминиращата в Европейския съюз неолиберална политика и колаборацията на западноевропейските социалисти и социалдемократи с европейската народна партия и консерваторите. Като лидер на ПЕС той трябва да отстоява тази колаборационистка политика. При двете въздействия (вътрешно и международно) той явно не може да промени курса в ляво, както настойчиво искаше лявото движение в БСП и Янаки Стоилов. Именно тази неолиберална политика обезличи не само БСП, но и немските социал-демократи, английските лейбъристи, испанските социалисти и гръцките стари леви. Тази ситуация вече е нетърпима в Европа. И ако Станишев иска и в бъдеще да се развива като политически лидер в лявото пространство трябва да направи отдавна очаквания завой на ляво. Само чрез лява политика може да се възродят старите социалистически, социал-демократически и лейбъристки партии. В противен случай и БСП ще се смали като ПАСОК и ще се превърне в лилипут в българското политическото пространство. Има реалната потребност от силна лява партия и ако БСП и Станишев (в БСП и в ПЕС) не се променят, в скоро време ще се появи българската СИРИЗА.

Второ. Станишев не можа да преодолее настойчивостта на Първанов, Румен Петков, Евгени Узунов и Димитър Дъбов за общи коалиционни действия с ДПС. Стратегията БСП да се коалира непременно с ДПС произтича от Първанов. След като ДПС два пъти изпадна от властта със СДС и след това с НДСВ, Първанов за благодарност, че ДПС го направиха президент наложи коалирането на всяка цена с ДПС. Стратегията бе реализирана от Румен Петков. Десетина дни преди изборите 2005 г. бе ясно, че вероятно БСП ще има самостоятелно мнозинство в Народното събрание. Тогава пред камерите и на екраните на БТВ Румен Петков категорично заяви, че БСП ще се коалира, независимо от резултатите от изборите, с ДПС. Скрита идея на Първанов бе да се раздроби политическото пространство и той да направлява правителството. Това изявление на Петков бе посрещнато с остро негодувание. И част от патриотично настроените симпатизанти на БСП се преориентираха и гласува за Атака и така тази националистическа организация влезе в Народното събрание. А друга част въобще не излязоха да гласуват. Нещо повече Първанов наложи на всяка цена да има тройна коалиция, когато можеше да има коалиция само от БСП и НДСВ. Изкуственото създаване на тройната коалиция вкара Станишев в сложни взаимоотношения с ДПС.

След успешния мандат на правителството на Станишев, Първанов и Доган нанесоха нов удар срещу БСП. В навечерието на изборите през 2009 г. Доган нарочно чрез уж „скрит“ запис тиражира собствената си политика на използването на обръчи от фирми като практика на тройната коалиция. Това доведе до масово недоволство. Негативите бяха обрани от БСП и Станишев. А Първанов наложи вкарването в Изборния кодекс на 30 –тина мажоритарни места в Народното събрание, без гласуване на втори тур. Това доведе до разпределение на тези места между ГЕРБ и ДПС и БСП остана изолирана в малцинство, непрекъснато и безогледно атакувана от Борисов и медийте на ДПС (разбирай Кръстева и Пеевски). Дори скалъпиха прокурорски проверки и дела срещу Станишев и  Масларова. Изборите през 2013 г. не дадоха друга възможност на Станишев за избор на партньор в битката срещу олигархическо-бандитското управление на ГЕРБ. Пред Станишев и БСП имаше само две възможности за избор. Първата – да подкрепят ГЕРБ, след като четири години са го атакували за олигархическо задкулисие и втората – да се съюзят с ДПС. Избрано бе по-малкото зло. Станишев и  БСП нямаха полезен ход. Трябваше да се избегне съюзяването на ГЕРБ с ДПС, което би било най-лошия възможен вариант. Така без да иска Станишев падна в капана на ДПС.

Станишев, като интелигентен и културен човек, се придържа към джентълменското политическо поведение, при което казаната дума има стойността на хвърлен камък. И той се прояви като джентълмен, а не като разумен политик, когато отказа да каже в прав текст, че Пеевски е предложен от Доган и Местан. Тази криворазбрана толерантност към партньора нанесе сериозен удар върху неговия авторитет и върху авторитета на БСП. В същото време ДПС изнудваше Станишев и БСП за постове и влияние в управлението. Това доведе до усещането в цялата страна, че ДПС има водещата роля, а не мандатоносителя БСП, че ДПС „преяжда“ с власт.  

Трето. Липсата на житейски и партийно-политически опит на Станишев преди да стане Председател на БСП, продължава да му дава отражение. Като човек той се отнася с доверие и уважение към другите, но не е научил горчивия урок, че зад вежливостта и уважението, зад похвалите и ръкоплясканията често пъти в политиката се крият подмазвачество и коварство, прикриване на истински намерения. Изключително важен е екипът от кадри, които работят със Станишев. Дори Наполеон със своите свръх организационни умения не е успявал да движи всички неща, а се е осланял на своите помощници. Станишев с голямо доверие се отнесе към заварените от него в БСП ръководни дейци. А там бяха хора, тясно свързани с Първанов и Добрев, хора като Румен Петков, Катя Николова, Димитър Дъбов, Евгени Узунов – все хора, последователи на Луканов. Това са дейци, усвоили много добре апаратните и задкулисни игри на покойния Добрев. Той с голямо доверие и откритост се отнася и към други кадри и специалисти. Типичен е случаят с Пламен Орешарски, Лютви Местан, Даниел Вълчев, Плугчиева и т.н. Тази  откритост и доверчивост твърде често някои от тези лица използват нечистоплътно.  В повечето случаи тези хора му бяха препоръчани от други авторитети и той им се довери. Но Станишев не владее известното в Русия ленинско правило „доверяй – проверяй“.

            Най-големият удар върху Станишев и БСП нанесе препоръчаният му от Първанов и Румен Овчаров икономист Пламен Орешарски. А Орешарски освен, че е с реномето на опитен икономист и финансист има и много други черти, които останаха скрити за Станишев и голяма част от българското общество. Орешарски е върл, твърдолинеен неолиберал, по-неолиберал от най-големите американски и английски неолиберали, безкраен последовател на планът „Ран-Ът“, чрез осъществяването на който бе унищожена българската икономика. Орешарски винаги се ограждаше със своите приятели от СДС, които, както и самият той, са чужди на социалната идея. В неговия кръг са Бобева, Златанова, Чобанов, Стоянович, Андреева, Дивизиева, които заемат ключови позиции в сегашното правителство.  Той бе от „младото крило“ в СДС и като такъв стана зам. министър на финансите в правителството на Иван Костов. На него в най-голяма степен се дължи обърната пирамида на данъчното облагане в България – огромна данъчна тежест върху потребителите чрез косвените данъци и незначително данъчно облагане за капитала, най-нисък в света корпоративен и при това плосък данък. Просто Орешарски подведе Станишев, че ниския плосък данък ще доведе по-висока събираемост на данъците и привличане на някакви си огромни чуждестранни инвестиции. Не стана нито едното, нито другото. Орешарски уби и образованието чрез въвеждането на неолибералния метод на делегираните бюджети. Сега висшите и средни училища, за да не загубят парите от ученици и студенти, боравят предимно с две респектиращи оценки за знанията – отличен (6) и слаб (5), няма повтарящи и презаписващи. Всички – знаещи и незнаещи - завършват успешно средно и висше образование. Дори след като стана Министър-председател Орешарски по същество саботираше отмяната на плоския данък, отмяна, която бе обещана в предизборната платформа на БСП. Орешарски попречи и на другото обещание на БСП – строителството на АЕЦ „Белене“ и не прояви достатъчно достойнство и не защити проекта „Южен поток“. Орешарски, както и почти всички бивши седесари, е върл русофоби и поради русофобията не вижда и не оценява българския интерес и полза. Направените леки промени в социалната сфера са само фризиране на неолиберализма. Това бе направено за да се формира у хората впечатление, че уж правителството води лява социална политика. Но се оказа, че хората не са балъци.   

      Станишев прекалено много се довери на Димитър Дъбов. Това е човекът, върху който са възложени най-големите правомощия в партийно-организационната сфера, в подготовката и провеждането на изборите. Дъбов, заедно с Румен Петков (без последните избори за Народно събрание и Европарламент) и Евгени Узунов повече от десетилетие се занимават с подготовката и провеждането на изборите, връзките с коалиционните партньори, медийната политика и т.н. Но нито веднъж нито един от тези дейци след поредица от изборни провали, не си подаде оставката за несвършена партийно-организационна работа. Нещо повече, Дъбов обвинява за неудачите местните структури, а самият той отговаря за функционирането им. В българското общество няма достатъчна информация кой и какъв е Дъбов. В Интернет пространството, в Уикипедия и други сайтове е премълчаван периода от живота и работата на Дъбов до 1996 г.  А информацията е показателна. След завършване на висше образование работи в Окръжния комитет на Комсомола в Шумен. Следва бързо израстване в йерархията и отива на работа в организационния отдел на ЦК на ДКМС и Централната ревизионна комисия на Комсомола. Съвместява тази работа като партиен секретар на ЦК на ДКМС. След това е в Шумен и работи като секретар на Окръжния комитет на БКП. След 1987 г. е Председател на профсъюзите във Варненска област. Някъде в Интернет имаше спомен, че през 1990 г. публично на митинг се е отказал от БСП и си е хвърлил партийната членска книжка. Дали е вярно?  Само той и варненци могат да кажат. След това Дъбов публично се изгубва, но постъпва на работа като шеф на клон на банката на СИК в родния му град Шумен. И по време на управлението на Жан Виденов той и Евгени Узунов са привлечени във Висшия партиен съвет от тогавашния силен в партийно-организацинната дейност човек – Николай Добрев. Публична тайна са много тесните връзки между Дъбов и Камен Костадинов от ДПС и тяхното участие в задкулисните договорки, особено за кадровите назначения. Такъв бе и примерът с назначаването за няколко часа на младия шуменец Иван Иванов за зам. министър на МВР. Повечето манипулации на партийните форуми в БСП стават с прякото участие и под ръководството на Дъбов. Не случайно в Интернет е наричан и „сивия кардинал на БСП“.        

           След гафовете на Кристиян Вигенин и неговата яростна русофобска позиция още веднъж пролича предовервяването на Станишев на хора, които нямат необходимите качества и верни политически позиции. Не е нормално Вигенин без никакъв житейски и партиен опит да стане евродепутат и веднага след това министър на външните работи. Вярно е, че той е близък приятел на Станишев. Вярно е, че първите ръководители трябва да разполагат и със свои хора на възлови позиции. Но не по-малко вярно е, че такава отговорна държавна длъжност трябва да се възлага само на опитни и проверени в политическата и държавната дейност. Без да иска Вигенин нанесе трудно поправим  силен удар по БСП. В подобна позиция стоят нещата и с Антон Кутев, който отговаря за медийната политика на БСП, а в подготовката на изборите такава пролича, че няма. Доверие без резултати от работата не трябва да допуска нито един политически ръководител. 

      Пред Станишев стои дилемата – или да си подаде оставката като Председател на БСП или ако иска да работи за партията си като ръководител, рязко да промени следните неща:

       Първо. Да се разшири вътрешно-партийната демокрация, да се провеждат по важни въпроси вътрешно-партийни обсъждания, допитвания, референдуми. Трябва бързо да се повиши чуваемостта вътре в партията. Партийната политика да се гради отдолу-нагоре, а не както е сега. Трябва се разширят и възможностите за много по-демократичен избор на партийните органи. Да се прекрати практика да има членове на Националния съвет, които не се избират пряко от всички делегати на конгреса, а от местния актив. Тази недемократична практика позволи в Националния съвет да влизат хора са хора като Румен Петков, Татяна Дончева и т.н, все хора, които по същество работят срещу партията.

      Второ. Последователно и силно да се откроява в политическата линия на БСП лявата, социалистическата идея. Да има пълен отказ от всякакви неолиберални соросоидни схващания и политики, провалили се вече в цял свят, но утвърждавани и господстващи в България. В БСП трябва да се постигне единство на социалистическото мислене на членовете и симпатизантите на БСП и провежданата от БСП политика. Сегашният разрив между идеи и политика отблъсна голяма част от младите хора.

          Трето. Пълна промяна в решаването въпроса „за съюзника“ на БСП. Крайно време е да се премахне широката предизборна коалиция от типа „Коалиция за България“. Нови съюзници от друго политическо поле не трябва да има, не трябва да има нови Михаилйончевци. Ако БСП след избори влиза във властта в коалиция, това да става чрез допитване до членовете на партията и симпатизантите и да има ясно определени позиции, ясно оформени в кратко и конкретно разписано коалиционно споразумение.

     Четвърто. Изваждане от ръководните партийни органи на дискредитирани в очите на общественото мнение лица, макар че те може да са много верни, честни и принципни хора на БСП. Не може като зам.председатели на БСП да се подвизават хора, които са работили за групировката СИК или нейни структури (например, Дъбов), Мултигруп и т.н. Не трябва повече да се допускат под маската на „гражданска“ квота с гласовете на БСП и привържениците на партията в Народното събрание да влизат отявлени идейни противници на лявото от типа на Мартин Захариев. Крайно време е Станишев да се разграничи не от човека, не от специалиста, а от политика и неолиберала Пламен Орешарски.   

            Най-лесно е да бъде погребано бъдещето на Станишев. От това май, че никой няма да спечели. Нито Бойко Борисов ще стане председател на ЕНП, нито Местан ще се извиси до европейски върхове. Да, Станишев допусна грешки. Но никой в ръководството на БСП не е безгрешен. Сега е времето за поуки, но поуки които непременно трябва да се извадят, а не да се отлагат във времето и в пространството. Разбирам озлоблението на Кадиев. Но възниква естественият въпрос: има ли БСП готов лидер? Май че няма. И трябва партията да изтърпи дълъг период за обучаването на нов лидер на основата на принципа на пробите и грешките. Да, някои трябва да напуснат постовете в БСП и местата на депутати. Но това да става на партийните форуми, а не от пред журналисти и хора като Найо Тицин, Сашо Диков, Велизар Енчев, Любица Кулезич и прочие компания. И няма защо  Станишев, Дъбов, Узунов, Кутев и т.н. да пренебрегват предложенията на Йотова и Стоилов. Те са в съответствие с устава на БСП  и предлагат да се произнесе партията и нейните симпатизанти, а не апаратчиците на Дъбов. В БСП е време разделно, не толкова за лидерството, а за политиката, провеждана от партията. Партиите се разпознават от избирателите по успеха на тяхната политика, а не по лозунгите, оставките и апаратните игри и съображения.   

11.06.2014 г.