Срещу БСП - нова атака по нов сценарий

           Срещу БСП - нова атака по нов сценарий

                      

Автор: Анко Иванов

 

Явно в България няма нормален политически живот, и на обществено и на вътрешнопартийно равнище. Това е общият извод след 25 май 2014 г. Проведоха се избори за Европейски парламент. Преди изборите и след тях никоя от българските партии, включително ГЕРБ, БСП, ДПС не поставиха пред българския народ най-важните проблеми за развитието на Европейския съюз: той да е федерация от типа Европейски съединени щати или конфедерация за решаване на общи въпроси на развитието на европейските страни; за равнопоставеността на отделните страни членки; за по-нататъшното разширяване на ЕС; за намаляване на европейската бюрокрация и двойните стандарти; за създаването на нова свободна икономическа зона ЕС-САЩ, заробваща обединена Европа и т.н. В резултат на това всички политически партии получиха негативен изборен резултат – по-малко гласове в сравнение с предишните избори. Този негативен за политиците вот бе преекспониран през призмата на вътрешните проблеми на страната. Започнаха да го използват като критерии за оценка на правителството и на мандатоносителя. Тъй нареченият успех на ДПС не бива да се взема толкова сериозно, понеже ДПС купи огромен брой гласове сред българските роми, особено в селищата с масово заселване на тези хора. Дори хвалебствията на Реформаторския блок не могат да скрият силното намаляване на общия брой на подадените за тях гласове. Най-много гласове загуби БСП, следвана от ГЕРБ. Като че ли се забравя медийната изолация на БСП. Нова телевизия и БТВ в явна и БНТ в по-дискретна форма работеха изяло за ГЕРБ. А ТВ7 и Нюз7 работеха изцяло за България без цензура. А в България най-силно се влияе върху избирателите чрез телевизионния екран.

            Постигнатите негативни резултати от всички партии, без ББЦ, за които няма база за сравнение, не бяха правилно оценени от политическите партии. ГЕРБ и Борисов умело използваха факта, че за тях са подадени най-много гласове и чрез масирана атака чрез медиите, особено чрез Нова телевизия, БТВ, вестник „Преса”, Радио К2 и т.н. започнаха серия от нападки персонално срещу Станишев и срещу цялата БСП. По такъв начин те атакуват своя политически опонент, но и предпазват своята партия от критика срещу подобните негативни резултати от изборите.

            В тази ситуация ръководството на БСП, включително и Станишев, заеха отбранителна позиция. А трябваше през този един месец след изборите да проведат разговор вътре в БСП, да чуят членовете на партията и симпатизантите, а и самите те да обяснят пред аудиторията каква е тяхната оценка и какви са причините за загубата. Ръководството на БСП и предимно Изпълнителното бюро се поддаде на внушенията на Дъбов, Узунов, Кутев и Найденов, че сега не е време за оставки, за разговор в партията и че трябва да се готвят за нови избори. Пренебрегнати бяха разумните предложения на Йотова и Стоилов да се проведат събрания в партийните организации, да се анализират слабостите и да се обновят ръководствата. Дъбов и Узунов първоначално прехвърляха вината за недобрия резултат на изборите върху Правителството, а след това обвиниха и местните ръководства. Ако е вярна тезата им, то с тези местни ръководства, ако не ги обновят сега, едновременно с Изпълнителното бюро, на следващите избори пак ще има негативен резултат. Всъщност липсата на диалог вътре в БСП и със симпатизантите, изслушването на мненията и предложенията как да се излезе от кризата и да се преодолеят лошите изборни резултати, до голяма степен обричат следващите избори на по-ниска вътрешно-партийна активност и по-лоша вътрешна организация.  

            През този пропуснат от ръководството на БСП месец и особено след обучението в САЩ на Борисов и компания, вече проличава извършването на съгласувани действия срещу БСП, целящи да отстранят Станишев и да отслабят БСП, а чрез Станишев да ударят и ПЕС. В тази съгласувана и много добре координирана игра срещу БСП участват няколко отбора.

            Първият отбор срещу БСП, водещият в играта и във финансирането на акцията, е отборът на ГЕРБ, воден от Борисов и Цветанов. Двамата много активно участват в телевизонните предвания, в радиопредавания, дават безкрай интервюта пред медиите с остра атака лично срещу Станишев, неговото семейство, срещу БСП като партия. Те водят задкулисни неофициални разговори с ДПС, Реформаторския блок и АБВ за евентуална подкрепа за властта след новите избори, за изолирането на БСП и Станишев от властта. Главните цели на ГЕРБ са три. Първата е да вземат отново властта, за да могат с приближените до тях фирми (останките от СИК, Котараците, кръга Капитал и др.) да натрупат ново богатство и ново политическо влияние. Втората цел е чисто политическа – недопускане на отклонение от неолибералния модел на икономическо развитие, прекъсване на плахите опити за социална лява политика. Третата цел е лична. Тя се основава на злобата и завистта на Борисов срещу Станишев, понеже последния получи международно признание и понеже той бе инициатора на разкриването на злодеянията на правителството на Борисов.

            Вторият отбор срещу БСП е този на прословутото предателско АБВ. Независимо от провала си на европейските избори, но и реализиране на поставената им от ГЕРБ цел да попречат на Станишев и БСП, АБВ продължават активно да работят срещу БСП. Те се стремят да овладеят отделни ръководства на партията и да привлекат нови свои членове, да махнат Станишев и чрез своите хора в Националния съвет да овладеят отвътре БСП или поне да я отслабят. Те по повод и без повод атакуват лично Станишев, неговото семейство, Изпълнителното бюро на БСП. Целта им е да се върнат на власт с помощта на ГЕРБ и да превърнат БСП в подгласник (патерица) на ГЕРБ и Борисов. Особено активни са Румен Петков и Георги Първанов, които почти всеки ден облъчват българската общественост чрез средствата за масова информация с антибесепе и Антистанишевски излияния.

            Третият отбор срещу БСП е вътрешната опозиция, тясно свързана с дейците от АБВ. Тук ключови играчи отвътре в БСП са Румен Овчаров, Корнелия Нинова, Кирил Добрев, Димитър Иванов (Гестапото), Драгомир Стойнев и още няколко души. Ключовата роля е на Румен Овчаров. Той се прояви като двуличен политик, който забравя своя принос за неуспехите на БСП. Разчита на късата памет на членовете на Софийската организация и актива на БСП. През 2007 година на първите избори за Европарламент бе постигнат същия негативен резултат. Най-негативен бе той в град София. А тогава ръководител на социалистите в столицата бе именно Овчаров. Редица партийни организации поставиха въпросите за слабостите в работата на БСП, но Овчаров не прие нито едно предложение и смачка недоволството на членове на БСП. И излезе с мотива, че не трябва в партията да се правят промени, понеже предстоят избори. Само че тогава Станишев не му поиска оставката. Сега Дъбов, Станишев и Узунов излизат със същия мотив, но той не се харесва на Овчаров. Тази група от дейци е свързана както с АБВ, така и с ДПС. И двете политически организации хранят надеждите при връщане на Първанов или на Овчаров те да могат да прокарват своите властови амбиции. Нещо повече – Овчаров умело подстрекава сравнително по-младите и нови хора в ръководството на Градския съвет на БСП-София да разединят вътрешно партийните организации чрез самоцелни атаки срещу Станишев, а не срещу причините за слабия резултат от изборите сред младите хора в столицата. Грешките са не само на Станишев. Прави още впечатление опитът и на Овчаров и на Нинова да омаловажат оставката на Стоилов и да я окарикатурят. Но забравят, че Стоилов бе сред най-върлите противници на назначаването на Делян Пеевски, че той има редица решаващи гласувания в Народното събрание, които са били различни от тези на Първанов и Станишев. Целта им е ясна – предварително отстраняване на лявото движение в БСП и неговия ръководител от възможността да влияят на ръководството на БСП и да водят по-лява социално ориентирана политика.

            Четвъртият отбор срещу БСП са водените и направлявани от ГЕРБ и Борисов средства за масово осведомяване или по-точно за масова дезинформация. Почти всички водещи журналисти като по команда започват кампания срещу БСП и особено яростно срещу личния „враг” на Борисов – Сергей Станишев. Става дума за журналистическите изяви на: Николаев и Цолова, Кулезич, Диков, Кеворкян от Нова телевизия; мадам Велева от Преса; Ризова и Хекимян от БТВ; Илияна Беновска от Радио К2; Недялков и и Крачунов от сайта ПИК и т.н. Чрез екрана на телевизиите, страниците на вестниците, предаванията  на радиостанциите, публикациите в сайтовете се сипят поредица от материали, които внушават че БСП е партията, която се разпада, че Станишев лично е най-черния политик в България. Журналистическата атака се провежда по няколко направления. Първото е личностното омаскаряване на Станишев. Тук някои от журналистите си служат с измислици, клюки и т.н. Тези неща се усилват от троловете на ГЕРБ и Реформаторския блок в Интернет-мрежата. Такива са слуховете и клюките за купения от Станишеви замък, за фирмите на Моника, за ролята на Моника в решенията на Станишев, за евробъдещето на Станишев и т.н. Жълтото заля и екраните на най-гледаните телевизии. Второто направление е подбора на темите и провокативното задаване на въпроси с жълто-клюкарски привкус с цел омаскаряване. Вземат се отделни изолирани и/или изопачени факти и извън контекса на цялото се правят негативни внушения сред зрители, слушатели и читатели.  В това второ направление се отличават журналисти като Кеворкян, Велева и т.н. Особено показателно бе предаването на Кеворкян последната седмица. Третото направление е подбора на извършителите на атаката срещу БСП и Станишев. Включени са лица вътре от БСП, които имат принципно критична позиция или са неудовлетворени от определени партийни решения за кариерното им развитие. Такъв е случаят с Овчаров, който не бе включен в листите за депутати за Народното събрание и не бе направен отново министър в правителството. В тази група остриета срещу БСП се включват и някои бивши дейци на БСП като Георги Близнашки, който е обиден на Станишев, че не е депутат и официално пристана в лагера на ГЕРБ. Същата е и Татяна Дончева, която като юрист в миналото е свързана с групировката Мултигруп, която се обиди на Станишев и БСП, че не е депутат. В тази група е сегашният деец на АБВ Румен Петков, който забрави, че като ръководен деец на БСП и предизборните щабове носи не по-малка вина за загубените избори от Станишев, а и той бе изваден от листите за депутати и министри. Кадиев още не може да прости на Станишев и Орешарски уволнението си от Министерството на финансите. Всички тези хора ги обединява срещу БСП и срещу Станишев личностната обида и личната злоба. За да си поправят личностното самочувствие те без да искат или нарочно се поставиха в услуга на ГЕРБ и са използвани умело от журналистите като оръжие в атаката срещу БСП. Оставам в с впечатлението, че по последните седмици изключително активни станаха известни журналисти, агенти на Дръжавна сигурност. Тяхната активност бе странно съчетана с луконовиста, шев от Държавна сигурност – Димитър Иванов. Едва ли това съвпадение е случайно. Включени са лицата на пещерния антикомунизъм от времето на началото на безкрайния преход, реанимират се вече забравените политически и псевдоинтелектуални муцуни на разпадналото се СДС. Журналистите включиха в играта срещу БСП и политолози от рода на А. Тодоров, социолози от типа на Радева, университетски преподаватели от типа на Янакиев, Дичев и т.н.

            Тези четири отбора получиха неочаквана активна помощ от апаратното ядро на висшето ръководство на БСП. Станишев като лидер няма достатъчно лостове за влияние върху партийния апарат. Тази роля е иззета, още преди Станишев да стане лидер, от бившия  служител на СИК и на Маджо – Димитър Дъбов. Около него е апаратното ядро, включващо Узунов, Кутев, Найденов, а в близкото минало и Катя Николова. Този апаратен кръг е пречка за развитие на вътрешнопартийната демокрация. Той се обявява против всякакви инициативи и възможности да се чуе от ръководството на БСП гласа на членовете и симпатизантите на БСП. Ако тези хора бяха подкрепили Йотова и Стоилов, досега щеше да бъде направено своебразно вътрешнопартийно допитване до основните въпроси от по-нататъшната дейност на БСП. Те предпочетоха да се самозатворят в рамките на Изпълнително бюро и да си запазят постовете, а с това и бъдещите места в Народното събрание. А най-голямата отговорност за слабите резултати на евроизборите има председателят на Предизборния щаб на БСП - г-н Димитър Дъбов. А той се крие зад измислените фрази, че при новите избори не трябва да са променя ръковдството за да не се наруши предизборната подготовка. Вече поредица от избори той проваля БСП и Станишев и няма необходимото лично достойнство да подаде оставка. Срастването му с депутатството явно го е деформирало като личност. 

            Никой не иска публично да признае, че целево се търси унищожаването на БСП, че участва в тази подмолна дейност. Има негласен съюз между ГЕРБ, АБВ, НФСБ, Реформаторския блок и ДПС. Мотивите им са различни, но ги обединява целта за преструктуриране на политическото пространство в тяхна полза, за връщането на борческото задкулисие на власт начело с Борисов, за изхвърляне от голямата политика на БСП и Атака. Съсредоточието в атаката срещу БСП им позволява да избегнат обществената оценка и недоволство срещу своите резултати от изборите и своята политическа линия и политическо поведение.  Критиките към Станишев в голямата си част са верни и справедливи, но прекрачиха някои морални граници, особено прехърляйки критиката, вместо за неговите действия и бездействия, към неговото семейство. Това още веднъж показва ниското политическо равнище на българския партиен елит. И ако за начинаещия Бареков това е нещо естествено, то е недопустимо за останалите отбори в играта срещу БСП.

            Досега атаката на обединените отбори Анти БСП е успешна. Ръководството на БСП е блокирано и раздирано от вътрешни противоречия. Лидерът на партията е в колебливо положение, не само поради раздвояването Европа-БСП. Изходът е в бързо активизиране на всички членове и организации на БСП в търсене на пътищата за промяна във вътрешнопартийния живот, в промяна на политиката на БСП. Начертаване и следване на курс на лява социална политика, отказа от поддръжката на десни политически и експертни дейци, противница на отмяната на плоския данък, на нежелаещи реиндустриализацията на страната и т.н. Най-нормалното е бързо да се свика Конгреса на БСП, като на основата на обсъжданията в партийните организации и клубове да вземе съответните колективни политически решения и Станишев да поиска вот на доверие от Конгреса, а не от партийното Изпълнително бюро.

            Ако това не стане в скоро време в България по естествен път ще се появи нова лява партия, но крайно лява, която на основата на народното недоволство ще помете популистките, бандитски и псевдо националистически партии, а БСП ще се капсулира до ниското равнище подобно на ПАСОК в съседна Гърция. Твърде възможно да се появи българската Сириза. Тези, които атакуват така зверски БСП явно не си дават сметка, че те ще бъдат не просто подобно атакувани от нововъзникнали политически субекти, а ще бъдат пометени. Явно е, че в България трябва да има истинска лява социалистическа партия. Ако Станишев и апаратчиците в Изпълнителното бюро не разберат това сега, ще останат с лошо име в историята на собствената си партия. 

 

23.06.2014 г.