понеделник, 30 юни 2014 г.

Либералната утопия и държавата

                                      Либералната утопия и държавата

   
 


/Поглед.инфо/ България е страната, в която либералната утопия е реализирана на 100 процента. Ако имат възможност да ни видят някъде от отвъдното, гурута на свободния пазар като Милтън Фридмън или Фридрих Хайек ще засипят с похвали българските си последователи. През изтеклия четвърт век много политици, икономисти, либералстващи NGO-служители направиха каквото могат, за да бъдат претворени в реалността и най-фантастично изглеждащите пазарни решения. Замислете се за момент върху резултатите от това претворяване - собствеността в голямата си част е приватизирана, следприватизационен контрол на практика липсва, държавата е изтикана отвсякъде и всеки опит тя все пак да предприеме едно или друго действие бива посрещан с пронизителни писъци: "Хора, бдете, връщат комунизма! Всички да излезем на протест, за да не допуснем нов ГУЛАГ!" И най-лошото е, че хората, които говорят подобни дивотии, наистина ги мислят.
 
Защо се стигна до подобна тъжна ситуация, при която хора, които изглеждат нормални, разсъждават изцяло в либералните догми? Всъщност това е съвсем естествен резултат от над двайсет годишно промиване на мозъците на населението. Още от 90-те години в българското публично пространство са наложени няколко простички мисловни модела - всичко държавно е лошо, всичко частно е прекрасно, колкото повече разширяваме пазарния сектор, толкова по-добре, ако в резултат на пазарната революция, повечето хора почнат да живеят по-зле, виновни са, разбира се, хората, а не пазара.Ултралибералните рецепти се прилагат не само в икономиката, но и в културата, здравеопазването, образованието. Целта е да бъде разбито всякакво чувство за общност, да бъде наложена анатема върху всяко колективно действие и да се постулира, че само пазарният успех има значение. Печалбата се превръща в единственият критерий, по който хората биват оценявани.
 
Изведнъж обаче в царството на победилата либерална утопия се случва някакво бедствие, да кажем наводнение, при което има има жертви и разрушения. Или банковата система е подложена на целенасочена атака, хората се поддават на манипулациите и слуховете, паникьосват се, почват да си теглят спестяванията. И какво виждаме при подобни случаи? Виждаме, че всички, ама буквално всички - от най-обикновения човекна селодо най-интелектуално възвисения либерален NGO активист или професор от Нов български университет, който работи като защитник на гражданското общество, почват да викат: "Къде е държавата? Защо я няма държавата? Искаме държавата да дойде, да ни спаси, да ни оправи!" Особено силно ме поразяват воплите на онези активисти, които получават солидни чуждестранни субсидии, за да защитават българското гражданско общество. Че нали вие, скъпи мои, направихте всичко възможно, за да бъде сведена ролята на държавата до минимум? Нали вие толкова години обяснявате колко е лоша, порочна и неефективна всяка държавна намеса? Нали не спирате да ни втълпявате как ако искаме да просперираме, трябва да оставим всичките си проблеми в невидимите ръце на пазара, който ще ги разреши? Хайде сега да видим как точно невидимата ръка на пазара ще стабилизара банковата система или как точно ще възстанови щетите, ще оправи инфраструктурата, ще построи нови къщи на пострадалите от наводненията. Да, прекрасно е, че има доброволци, които помагат да изпадналите в беда хора, прекрасно е, че много българи пращат ес ем ес-и и правят дарения. Само че нито доброволците, нито даренията са в състояние да заменят ефективните държавни структури. Ако държавата не си е на мястото, никаква благотворителност не може да я замени.
 
Само че как да си е на място държавата, как да бъде ефективна, когато в продължение на целия преход тя систематично е обругавана, оплювана и сатанизирана. Проповедниците на либералната утопия правят, каквото могат, за да докажат, че всички работещи в бюджетната сфера - администратори, учители, лекари, полицаи, журналисти - са мързеливци и некадърници, че "умни и красиви" са единствено пазарните фундаменталисти и грантовите интелектуалци. Хубаво, само дето субсидираните от чужбина интелектуалци не ходят да спасяват пострадалите от природните бедствия. Държавата го прави. И затова имам една скромна молба - когато след време по някакъв повод решим да напсуваме държавата, нека се замислим дали има с какво да я заменим.
 



 

Няма коментари:

Публикуване на коментар