Национално-освободителната война
на Новорусия
(10 аргумента, които
Русия може да предяви на „световната общественост“)
Политиците ярко
казват това, което мислят. Двусмислеността, замълчаването и пряката лъжа са обикновеното оръжие на политиците,
и на най-лукавите, и на най-праведните. Да се лъже е просто и обикновено, да се
казва истината е трудно и рисковано.
Нали от истината
се боят, в това число и на първо място политиците, понеже тя поразява с един
удар. Все пак има моменти, когато цялата истина, способността да се наричат
нещата със своите имена е най-силното оръжие, при това единственото, което
осигурява победата. Да вземе историята с Крим. От гледна точка на украинските
власти и западните страни, русия е анексирала Крим. И формално те са прави. Но само
в този случай, ако разглеждат Крим като един от районите на Украйна в границите
от 1991 г.
Но ако кримският
казус се разглежда като присъединяване на руски народ и териториите, на които
той от векове живее, с Русия, то и формално не етрудон да се открият аргументи
за юридическо обосноваване на връщането на Крим в състава на Русия. Но за това
Русия като държава трябваше отдавна-отдавна официално да заяви, от момента на
изчезването на на Съветския съюз руският народ е разделен народ. Доколкото ми е
известно, само веднъж – и то след провеждането на референдума в Крим – Русия официално,
чрез устата на Путин, заяви за това. Все пак това е еднократно заявление, още
повече, че не е оформено като документ, е твърде мека форма за толкова важна
декларация. Фактически и политически проблемът за Крим е решен, макара че
юридически Русия още много дълго време ще и се налага да доказва правомерността
на това, което се е случило през пролетта на 2014 година.
Но много
по-сложен (в това число и юридически) е проблемът на Новорусия (в друг вариант – Югоизточна Украйна
или Донецка и Луганска републики), който не само стои въобще и в частност за Русия. Това е въпрос на живот и
смърт за стотици хиляди хора, за по-нататъшната съдба на милиони. Ясно е, че
Русия няма право да пресече наказателната операция на киевските власти срещу
населението на източните области на Украйна. Ясно е, че САЩ няма да позволят на
Съвета за безопасност на ООН да гласува за миротворческа акция на Русия в
Донецка и Луганска области, дори ако украинската армия, т.нар. Национална
гвардия, частните армии на украинските олигарси и даже просто бандите от на
въоръжените украински националисти за започната да унищожават десетки хиляди „сепаратисти
и терористи, въставащи срещу законната власт обявяващи се против териториалната
цялост на Украйна“. Западът покровителства киевския режим (а в близките месеци режимът на Порошенко) и в близките години няма да се откаже от това.
Уви, Русия сама
дава аргументите в тази ситуация да е с вързани ръце и крака от тъй нареченото
международно право. Наистина, не се осмелява да предяви публично аргументи с
противоположен характер. Аргументи, които са истинни, но които до сега никога
не са произнасяни официално от Русия. Но ако русия сама не произнася тази
истина, защо да се удивяваме, че украинските националисти и Западът не реагират
на нея., лицемерно или поради невежество не я забелязват, постоянно бърборят за
някакъв „народ на Украйна“ и за някаква „единна Украйна“, във вътрешните работи
на която Русия се намесва или желае да се намеси.
Какво трябва да
заяви Русия, за може тази истина да стане, най-накрая, факт на вмеждународната
политика? За следното:
1.От декември
1991 г. руският народ е най-големият разделен народ на Европа.
2. Русия поставя за цел на своята политика обединяването на руския народ,
особено в този случай, когато руснаците, оказали се не по своя воля на
територията на други държави, да се подлагат на някакъв вид системни и масови
преследвания или дискриминация по национален признак, а особено в случаите на
пряка заплаха за от физическо насилие или унищожаване с оръжие.
3. Голямата
откъсната част на руския народ с численост до 25 милиона души остана през 1991
г. на територията на Украйна. При това руските граждани на Украйна живеят на територията
на тази страна на своя земя.
4. Населението
на възникналата през 1991 г. Украйна, покрай многочислените национални
малцинства, е от равни по численост два народа – украинци и руснаци. Но този
факт не се признава от украинската държава, а украинските власти при всички
техни президенти последователно и целенасочено провеждат политика на
украинизация на руското население на Украйна.
5. Украйна имаше
своя шанс да създаде своя държава като украино-руска демократична република ( федерална или унитарна), в която украинците и руснаците да
се ползват с равни права във всички сфери – от полотическата до езиковата, но
това не стана. Нещо повече, централната власт в Украйна по собствена инициатива
или под натиска на националистите направи всичко, независимо от тяхната воля да
„превърне руснаците в украинци“, а самият руски народ в Украйна да доведе до
равнището и положението на „национално малцинство“, а да не го признава като
една от двете (заедно с украинците) държавообразуващи нации в Украйна.
6. През пролетта
на 2014 г. централната власт на Украйна окончателно възприе идеологията на „украинизма“
(украинския национализъм) като държавна идеология и премина към форсирано и насилствено формиране на
етнократическа държава на украинците.
7. Руските и рускоезичните граждани
на Украйна – на първо място жителите на югоизточните области на Украйна, но не
само те – не поискаха да признаят тази идеология, защото тя направо предписва
превръщането на руските граждани на Украйна на“украинци“. В отговор централната
власт на Украйна, формирана в резултата от държавен преврат, премина към пряко
политическо и физическо преследване на всички несъгласни. Нещо повече, тя
допусна и дори институционализира въоръжения националистически (украински) терор против русите.
8. Украинските
националисти, преминавайки към въоръжено физическо насилие против чуждите
граждани на своята страна, започнаха гражданската война в Украйна. Руснаците бяха
принудени да преминат към самоотбрана, в началото политическа, а след това и
въоръжена.
9. но след като
централната власт на Украйна в тази гражданска война застана на едната страна,
а именно на страната на украинските националисти, гражданската война в Украйна
се превърна в национално-освободителна война на руското население на Украйна (предимно на територията на Новорусия, т.е. в историческите земите на своето
живеене) против националистическите власти на
Украйна и поддържаните от тях незаконни формирования на украинските националисти,
част от които открито изповядват расистки, шовинистични и направо нацистки
идеи.
10. Русия не може да разглежда национално-освободителната
борба на многомилионното руско население против държавния и неофициалния
украинския национализъм и за своето физическо оживяване на своята собствена
земя като вътрешно дело на Украйна, а поради това трябва да взема решения,
изхождайки от реалното разбиране на ставащото на територии, по-рано признавани
от нея територии на суверенната държава Украйна.
Ето това е истината. И тази истина
Русия трябва публично да прокламира и официално да информира всички правителства
в света и ООН. Национално-освободителната война на част от руския народ ,
оказал се на територията на друга и враждебна на този народ страна, Русия не
може да поддържа. А вече с какви методи, това е политически въпрос, а по-скоро технически. Без тази истина не можем да направим нищо. Това значи, че не можем да спасим от
унищожаване или изгонване от тяхната собствена земя на не по-малко от 20
милиона руснаци. Ето такъв е изборът. И него трябва да го направим.
Източник: «Свободная
пресса»
Няма коментари:
Публикуване на коментар