автор: Анко Иванов
В дните след изборите започнаха всякакви
анализи за изборния резултат на БСП. Изброяват се различни причини. И най-често
се изпускат най-важните и най-значимите от тях. Пропуските не са случайни. В
следизборната нощ Станишев правилно призова за дълбок анализ. Само че такъв не
последва, а само посочване от отделни дейци на БСП на отделни причини, които са
действителни и които са спомогнали за лошия изборен резултат, но които не са
сред главните.
Особено силно се отличи в това дело Димитър Дъбов – вечният
апаратчик, и по времето преди 1989 г., и сега при всички ръководители на БСП
след Виденов. Това е човекът в БСП, който години наред се занимава две главни
неща – организационно-кадровите въпроси на БСП и задкулисните връзки с ДПС по
шуменската линия: Димитър Дъбов – Камен Костадинов. И точно Дъбов се зае да
търси причините за слабия изборен резултат. Повечето от изброените от него неща
са верни. Вярно, е че АБВ, оглавявано от колаборационистите с ГЕРБ Първанов,
Калфин, Румeн Петков и компания имаха за задача да попречат на БСП и успяха. Вярно е и
че русофобските изцепки на кариеристите Вигенин и Найденов, министри, призвани
да отстояват българския интерес, се поставиха в услуга на чужди национални
интереси, маскирани под маската на „европейски ценности“. Невярно е, обаче,
твърдението, че основната причина и вина за лошия резултат са някои областни и
общински ръководства на БСП, т.е. това за което Дъбов пряко отговаря в
Изпълнителното бюро. Главните причини са идейната невярна ориентация на
сегашното ръководство на БСП, нарушената вътрешно-партийна демокрация и липсата
на чуваемост на членовете и симпатизантите на БСП за действителни проблеми и за
интересите на масата от хората, а не за европейските измислени интереси (за правите
краставици, за щастливите кокошки, за защита на правата на хомосексуалистите и
т.н.) и
интересите на българския псевдобизнес. Дъбов и себеподобните му са формално
моторът, който би трябва да движи „машината“ на организационната дейност на
БСП.
В цялата врява за причини
и виновни за негативните изборни резултати се изгуби една от най-важните
причини. Причината, за която никой не иска да каже публично. Това е са
медийните манипулации и медийното затъмнение срещу БСП. За да се разбере истината,
трябва да се разгледат обстоятелствата. За БСП и за всички други политически
партии медийната среда е безспорно много
силен фактор за връзка с масите от избиратели. Който владее медиите, той прави политическите
внушения на хората, на избирателите и формира определени обществени настроения,
нагласи и предпочитания. Предварителните установки и нагласи в много голяма
степен влияят на политическия избор. От
това как дадено лице или партия е представяна от медиите пред обществото в
много голяма степен ще зависи как тя се възприема и следователно как за нея се
гласува. Припомням си един отдавна проведен експеримент в Ленинградския
университет от проф. Бодалев. Той поискал от студентите да направят словесен
портрет на лице по образ от фотография. За целта взел голям портрет на някакъв
човек. Разделил студентите на две групи в различни помещения без връзка помежду
им. Пред едната група поставил задача да направят словесен портрет на това
лице, като го представил за герой на социалистическия труд. В работите на
студентите следвали само положителни описания на представеният им образ. Пред
другата група проф. Бодалев представил същото лице, но като криминален
рецидивист. И последвали само отрицателни студентски писмени описания на
образа. Така е и в средствата за масово осведомяване, както представят дадено
лице или партия, така и тя се възприема. Тази истина едничка повечето партии
успяха да разберат, преминавайки през поредица
от поражения. Повечето от тях успяха да си изработят повече или по-малко
адекватно поведение. Най-добре това разбра задкулисния мозъчен тръст, който
създаде първоначално Борисов, а след това и ГЕРБ.
Когато става дума за
медиите възниква естествения въпрос: „Нали в демократичните общества има
свобода на словото?“. Ето, това е едно огромно заблуждение. Никога и при никоя
обществена система няма свобода на словото – нито при социализма, нито при
капитализма. Свободата на словото е пропаганден израз, насочен към разбиването
на бившата социалистическа система. Всяка медия има свой собственик. И този
собственик има правото да определя своята медийна политика, идейната ориентация
на телевизията, радиото, вестника, сайта. Всеки собственик на медия има това
право. За разлика от другите сфери, в медийното пространство собствениците
много рядко афишират публично политическите си пристрастия. Тези политически
предпочитания са формално невидими за потребителите на информационния продукт,
но се проявяват чрез дейността на журналистите, редакторите, колумнистите и
т.н. дейци на медийния фронт. Всеки журналист знае азбучната истина, че който
плаща, той поръчва музиката. И съответно журналиста свири тази „музика“. Той я
свири по указание или по собствено желание да се хареса на собственика.
Изключение са журналистите в света, а и в България, които да показват или
скрито да прокарват различни политически
пристрастия от тези на собственика на медията. Някои от журналистите
много често сменят своите пристрастия, в зависимост от изгрева на нова
политическа звезда, появата на нова политическа сила и т.н.. Внимателния прочит
например на публикациите и телевизионните изяви на редица от тях като например
Валерия Велева ще покажат, тяхната непрекъсната смяна на ориентацията – от СДС
към НДСВ, към ГЕРБ и т.н. тази личностна промяна в журналистическата позиция обикновено става и със смяна на собственика на
изданието или медията.
В тази обстановка на
силното влияние на медиите, политическата борба на партиите минава през тяхното
използване за своите политически цели и за достигане на техните послания до
широкия кръг от избирателите. Поради това нараства влиянието на собствеността
на медиите и политическите позиции на техните собственици и журналисти. През
призмата на току-що преминалите евроизбори явно си пролича, че трите
парламентарно представени партии са в неблагоприятно положение в медийната
обществена среда. Трите главни ефирни телевизии (Нова, БТВ и БНТ), поредица от
вестници, радиостанции (например К2) и сайтове (например ПИК) осигуряват силна медийна подкрепа на ГЕРБ. Това се медиите, в които
непрекъснато на екрана са лицата на Борисов и Цветанов, а и на Цачева, Павлова,
Атанасова, Дончев. При тези им явявания във всякакъв род предавания просто
очеизвадно е безграбначното поведение на журналистите към тях. Да, ГЕРБ успяха или пряко да купят или чрез
подставени лица телевизиите и водещите журналисти. Особено силно непремерено герберско
поведение имат Николаев и Цонева, Кулезич и Диков, тарторът Кеворк. Нова телевизия
се превърна в главен рупор на ГЕРБ. В много по-интересна позиция са собствениците
на БТВ. Те явно силно толерират ГЕРБ, неясно от какви съображения. Опитват се
да покажат, че, че се разграничават от пристрастните към ГЕРБ журналисти, които
уволняват или те напускат за да преминат в Нова телевизия. Но на тяхно място
БТВ назначава, нови по-малко известни журналисти, но верни последователи на ГЕРБ като Шекерова, Хекимян и други. Уж се разграничават
от герберското преклонение, но в същност поддържат „правилната“ линия. Дори уволниха
Цонев за това, че той прояви някаква привързаност към България без цензура и
дадоха възможност на привърженичката на ГЕРБ Ризова да се развихри с пълната си
антибесепарската си позиция. Подобна е ситуацията в БНТ. Там има пълно
антибесапарско, антиатакистко и неутрално към ДПС настроение, диктувано от
генералния директор, съпругата на приятеля на Борисов – небезизвестният Лафчис.
Там дори спортни журналисти се изявиха като главни антибесепари. И при
положение, че БНТ трябва политически да е неутрална.
В подобно привилигировано
медийно положение се оказа и новия политически проект ББЦ, начело с Бареков.
Канал 7 и Нюз 7 събуждаха зрителите си с това как е спал Бареков, какво е
рекъл, къде ще ходи и т.н. А вечер ги приспиваха със „забележителните“ му срещи
с гражданите. Предаваха се всички срещи и прояви на Бареков, Каракачанов,
Петров и др. Насаждаше се усещането, че
това е новата сила, която има леви социални идеи, грижа за хората,
националистическо-патриотични и русофилски намерения, безкомпромистност към
корупцията и намерения за незабавна акция „чисти ръце“, привърженост към
европейските консервативни ценности и т.н.. А това бяха сред най-чувствителните
теми за различни по социален и политически статус избиратели, т.е. телевизиите
поддържаха образа на „правилния човек“, на „правилните хора“, независимо
тяхната идейна всеядност и идеен гювеч.
В предизборната обстановка
активно действаше антибесепарски и известният кръг на свързани медии на Прокопиев
– (разбирай
Плевнелиев и Борисов). В същото време ДПС имаше свои влияния в пресата чрез изданията и
сайтовете на Пеевски и разпространителската мрежа за печатните издания.
Националистическите партии имаха на разположение значително по-малко гледаните
телевизии СКАТ и „Алфа“ и издаваните от тях вестници. За парламентарните избори
те им свършиха работа, но за евроизборите не им достигнаха. По същество от
политическите партии, представени в Народното събрание, само БСП бе без реални
възможности за влияние върху избирателите чрез масовите комуникации.
БСП сериозни пострада от манипулативни подход на отразяване на нейните
послания и нейното представяне пред избирателите. Целият „неприятелски огън“ бе
съсредоточен срещу БСП и частично срещу Атака. Кафето в Кърджали вече бе дало
резултати в позицията на медиите и журналистите. Технолозите на анти БСП и анти Атака
кампанията използваха най-различни прийоми.
Това бяха методи за:
Първо. Личностно
злепоставяне. Особено ожесточена бе кампанията срещу лидерите на Атака Волен Сидеров и на БСП Сергей Станишев.
Сидеров си има своите личностни кусури и особено афективни състояния. Те бяха
умело използвани от провакативни журналисти и услужливата прокуратура на
Борисов и Цветанов. На преден план бяха извадени извън контекста на политиката
личностните недостатъци и качества, личностните прояви на лидера, а не
политическата позиция на Атака по водещи за страната и за развитието на
Европейския съюз проблеми. Светкавичното самосезиране за хулигански прояви на
Сидеров от Главния прокурор само затвърждава това убеждение. От по-друг
характер бяха личностните нападки срещу Станишев. И той като всеки друг човек
има своите особености и своите недостатъци. Но вместо да го критикуват за
противоречива политическа позиция, за политически грешки, започнаха да атакуват
личния му живот. Дори измислиха лъжлива тема на неговата докторска дисертация.
Започнаха, особено ПИК, да съчиняват личностни намерения за бъдещото на
Станишев. Дори съчиняваха някакво прекомерно влияние върху него на съпругата му
Моника. Срещу личностните нападки в такова мощно оръжие като телевизията няма
защита. Иначе всеки засегнат влиза в безкраен и самоцелен обяснителен режим.
Някога се твърдеше, че политик най-лесно се убива с вестник. Сега истината е
друга – политик най-лесно се дискредитира чрез измислени сензации и факти в
телевизия и сайт.
Второ. Много силен прийом е дадена партия да бъде
атакувана политически чрез участие в публицистични предавания на т.нар.
„вътрешни дисиденти“ на партията или лица, които в близкото минало са тясно свързани с нея и
активно участвали в нейния политически живот. Най-много участия в
телевизионните и други медийни изяви имаха хората на АБВ като Първанов, който
наложи порочните връзки на БСП с ДПС, който подпомагаше през цялото време ДПС,
Борисов и ГЕРБ. В тази група е и Калфин, който напусна БСП, залепи се за
измисления Камов, след това за Първанов, но не се посвени от името но
отхвърлената от него БСП да е Заместник-председател на Министерския съвет и
евродепутат, кандидат на БСП за президент. В тази група е Румен Петков (с рeдица съмнения проявили
се в Интернет, че обслужва интереси на Маджо и на Братя Галеви). Тези бивши
членове на БСП ежедневно се прехвърляха
от телевизия в телевизия за да корят и ругаят Станишев и БСП. Към тази група е
уместно да добавим и напусналите или отстранени от БСП лица. На първо място тук
поставям кариеристката, сътрудничката и помагачката на Мултигруп – Татяна
Дончева. Тя е дълбоко обидена на Станишев и БСП, че не е включена в депутатския
състав на партията. На второ място бе използван кариеристът Близнашки, който от
асистент по право стана директно (под анстояването на Ал. Томов) ръководител на Софийската
организация на БСП и се провали с гръм и трясък. Той не бе неподготвен за това
тежко бреме. След това бе народен представител и член на Националния съвет на
БСП. Той се „обиди“ за това, че не е депутат. Озлобя срещу Станишев и
политически се принизи до равнището на помощник и сътрудник на Борисов и ГЕРБ,
на Протестна мрежа с надеждата, че те ще му помогнат да стане член на
Конституционния съд. Към тази група се причислява и Кадиев, който с повод и без
повод е срещу ръководителя и ръководството на БСП.
Трето. Изкуствено
раздухване и манипулиране на отделни факти. Това е метод, при който отделен
факт се изважда извън контекста на общото съдържание и му се придава ново
значение. Гози метод се използва ежедневно от ефирните телевизии. Нещо повече,
бе спретнат компромат от Нова телевизия чрез подставени лица от Бобовдол. И
опитът за влияние в полза на БСП от определени длъжностни лица бе доведен до
истерия и оценки за масово купуване на гласове от БСП и свързване на явен конкурент
за властта като Ковачки с БСП. Дори някои журналисти започнаха да пишат за
десетки хиляди „купени“ гласове. Истината щеше да остане скрита, ако не бе
Маргарита Михнева, която се разрови и разкри инсинуациите на Нова телевизия. В
това време БСП си мълчеше. По същество няма пари, няма плащане, няма купуване
на гласове, но има телевизионна и интернет истерия. По същество има само
съмнения за нещо подобно на корпоративен вот. И разбира се Прокуратурата не
даде възможност за гласност на случая, а забрани на участвалите лица да кажат
истината. Ето така се формираше невярната представа за действията на БСП.
Подобен пример бе изявлението на Стоилов за необходимостта от ново свикване на
конгреса и избор на ново ръководство. Веднага услужливите на ГЕРБ, ББЦ и ДПС
медии започна да твърдят, че Стоилов иска оставката на Станишев. Подобно нещо
бе направено и с изявленията на Йотова за потребността от избор на ново ръководство. Искането за свикване на
конгрес не е искане за персонална оставка.
Четвърто. Обединяване под егидата на водещите телевизии на
политическата атака срещу БСП от страна на почти всички участници в изборния
процес. Особено място в тази дейност заеха дейците от реформаторския блок и
останките от някогашното СДС. Една кохорта от „анализатори“ обикаляха почти
всички телевизии. Като се почне от Георги Марков, Евгени Михайлов, Михаил
Неделчев, Найо Тицин, Радан Кънев, Иво Инджев и се стигне до протестърите
Томова и Генов. Нямаше значение кой за коя партия агитира. Важното за всички
тях бе да очернят БСП. Формира се едни нов прочит на Бай Ганю Балкански. Една
група партии и „телевизионни анализатори“ обявяваха всички останали за маскари.
В това отношение особено се изявиха Атака, НФСБ и ББЦ. За журналисти от типа на
Велизар Енчев „всичките са маскари“, а само НФСБ и Валери Симеонов са стока.
Атаката срещу БСП по същество бе обявена едва ли не като „най-висш израз на
демокрация“. ГЕРБ и ДПС и присъдружните им медии свалиха напрежението помежду
си и избягваха честите и крайни публични негативни оценки.
БСП остана в пасивна
позиция на тези избори. Мотото, че няма да се занимава с компромати и нечиста
кампания е по европейски вярно и правилно. Но когато всички играят срещу теб
трябва да се намери противодействие. А такова не бе търсено и не бе използвано.
Щабът на БСП вървеше след събитията. А хората очакваха не просто компромати за
управлението на ГЕРБ, а разкриване на пълната истина за тяхното управление.
Правителството не направи необходимото да разкрие далаверите на старата власт.
Тук става дума не за компромати (неверни и изопачени слухове). Министърът на вътрешните работи и прокуратурата направиха всичко възможно
всичко да се замете, забави и забрави. Тук липсваше активната позиция на
отговорните за това лица в БСП. Много от
хората останаха с впечатлението, че и БСП е като ГЕРБ, ДПС и другите партии,
това което се масово втълпяваше от екраните от Бареков, Велизар Енчев,
Протестна мрежа и т.н. Тази пасивна позиция на БСП доведе до намаляване на
активността на избирателите на БСП. Погрешно бе да се разчита само на
организираните срещи с хората. На тях присъстваха предимно активистите на БСП.
Посланията не можеха да стигнат до хората. Нещо повече голяма част от
привържениците на БСП не могат да приемат за нормални партньорските отношения с
ДПС, партията, която винаги в решаващи моменти забива остър нож в гърба на
БСП.
6.05.2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар